Posted in: Тим | Няма коментари | Posted on 19.10.2011 by ggardev

На 11-14.07.2011 г. се проведе тим в град Гулянци, обл. Плевен. Група младежи – българи и американци – отпътуваха на 10 юли от София към Гулянци.

П-р Иван Василев, неговото семейство и хората от църквата бяха домакини. Те ни посрещнаха, като ни доставиха удобство за пренощуване, храна и комфорт. Благодаря на Бога за тяхното гостоприемство!

Целта на тима беше да служи заедно, като общуваме и споделяме вестта за Исус с деца и младежи от града. Всяка сутрин цялата група се събираше и се подготвяше за предстоящия ден. Денят започваше с молитва и разглеждане на текстове от Библията.

П-р Иван Василев и неговото семейство не пропускат да провеждат всяка година детска седмица. Затова една от задачите беше служение с деца от местната църква. В часовете, прекарани заедно с децата, се провеждаха следните неща: молитва, библейски истории или истории на библейска тематика, ръчни дейности и игри. Тук ще подчертая, че тази година децата възприемаха всичко с голям интерес и участваха във всички дейности. Бог подреди нещата така, че да бъде достъпно за тях.

През един от дните посетихме и болницата в гр. Гулянци. Хората с любопитство и интерес ни спираха да разговаряме. Имаше случаи, когато се молихме заедно с пациентите. Болните бяха трогнати от факта, че има млади хора, които се интересуват от Бога и от тях – и са готови да служат по този начин.

През късните следобеди тимът се отправяше към училищния двор на гимназията в града. Целта беше да поспортуват и да привлекат вниманието на младите хора от околността. Някои от нас успяха да сформират приятелства с местните младежи.

Времето, прекарано на този тим, беше изпълнено с Божията благодат и любов. Лично мога да кажа, че Бог работеше в сърцата на хората. Не чрез нашите дела, а сам Той достигаше всяка личност. Не мога да знам кой как е бил достигнат, но едно зная – всички в тима бяхме насърчени един от друг.

Криси Рачева

Аз се включих в тима в Гулянци, както и миналата и по-миналата година. Там стават прекрасни тимове.

Доколкото за програмата – всички, които участваха в тима, заедно я измислихме и формирахме. На нашия тим се старахме всички да се чувстват като у дома си. Винаги имаха достъп до кухнята, банята и общо взето всичко. В началото на деня се събирахме да закусваме заедно и да обсъдим какво ще правим до края на деня. Към 10 ч. идваха децата. С тях имахме игри, песни, истории, ръчен труд и каквото може още да се сетите. По обяд разпускахме децата и имахме обяд и почивка.

В ранния следобед почиствахме една от детските площадки в града, после спортувахме с децата. И на края на деня – вкусна вечеря и събиране на екипа.

Както миналата, така и тази година тиймърите бяха супер. Всички се разбирахме и се подкрепяхме.

Мен лично ме впечатли как се отнасят към децата, независимо какви са. Как играят с тях и разговарят. И по-този начин децата се сприятелиха с тях, нищо, че бяха само за три дена.

Според мен може да се отдели повече време за тимовете, защото три дена определено са малко. Винаги в началото децата са плахи, но с всеки изминат ден те се отпускат и идват все повече и повече деца. Искам и да се молим повече за тимовете, но най-вече за тима в Гулянци, защото там децата, които идват, идват само заради приятелствата, които ще завържат… Целта ни е децата да повярват в нашия Спасител.

Мони Василева