Posted in: Тим | Няма коментари | 19.10.2011
Изключително много съм благодарна на Бога, че тази година имах невероятната възможност да бъда част от тимовете. Да служиш на Създателя си сред чудната природа, която ни е подарил, е неописуемо чувство. По време на участието ми в тим „Берковица” непрестанно си напомнях, че когато причинявам усмивки по лицата на Неговите прекрасни творения – децата, тогава и Бог се усмихва. Знам, че служейки на тях, аз служех на Господ. Много съм благодарна за църквата в Берковица, както и за гостоприемството на ръководителя Стоян и жената, която ни приготвяше храната. Нека Божиите благословения се сипят над тях!
Работата с деца за мен беше огромно удоволствие. Момчетата и момичетата от църквата в село Дългоделци са много лъчезарни и умни. Те участваха активно във всички занимания, които им бяхме подготвили. Беше страхотно усещане, когато заедно с тях издигахме гласовете си към Бога и пяхме за Негова слава!
Следобедите се събирахме двата тима и посещавахме дома за изоставени деца „Люба Тенева”. Знаех, че когато отида там, ще видя деца, които са преживели твърде много, за да се държат добре помежду си. Предполагах, че с някои от тях комуникацията ще е трудна. Но аз бях там, за да предам на тези изстрадали деца моята любов, а още повече – Божията. Когато се срещнахме за първи път, бях много приятно изненадана да ги чуя как пеят песните от лагера и даже знаят текстовете им наизуст. Опитвах се да давам цялата си любов и енергия на изоставените деца, за да може те да се чувстват обичани и ценни. Моля се те да разпознават гласа на Исус и да Му се доверяват в бъдеще. 
Едва ли е имало период в живота ми да съм раздавала толкова много прегръдки, колкото през изминалата седмица! Чувствах, че събирам добри плодове от това, което сеех, когато виждах децата да се държат по-добре помежду си. Разбира се, бях свидетел и на размяна на обиди, което ме натъжаваше. Но аз знаех, че трябва да бъда настоятелна в служението си и да не се обезсърчавам, защото Бог ни превежда и през трудности.
На втория ден ми попадна книжката „Най-доброто” на Макс Лукадо. Тъй като вече бях запозната с нея, реших, че тя би предала страхотно послание на децата в дома. Като поразмислих, обаче, се опасявах, че трудно бих задържала вниманието на всички тези деца, докато чета. Когато отидохме в „Люба Тенева”, видях, че някой беше донесъл тази книжка и затова я взех, за да видя дали децата ще проявят някакъв интерес. Тогава Миро, за когото разбрах, че е посещавал детски лагер, дойде при мен и ми каза, че обича истории. Аз го хванах за ръка и седнах с него на стълбите, където виковете на децата и въодушевлението на останалите от игрите не беше толкова осезаемо. За моя радост, Миро изслуша с внимание цялата история! Аз се стараех да му я предам по възможно най-интересен и разбираем начин. Когато прочетох книжката, обясних на момчето, че ние, хората, много приличаме на униксите. Казах му, че някои от нас са високи, други ниски и т. н., но въпреки всичко ние всички сме ценни и Бог ни обича. Искрено се надявам да е запомнил това.
През всичките дни, колкото и да бяхме заети, каквато и работа да имаше да се върши, колкото горещо и да беше времето, аз не се чувствах уморена, защото знаех, че всичко това е работа за моя Творец. Вместо умора чувствах, че мога повече и повече. За мен беше радост да бъда в помощ и в с. Боровци с почистването на сградата и двора.
Благодарна съм за организацията на тези тимове и за възможността да се запозная с всички онези скъпоценни деца!
Стела Попова
Мисля че тима мина наистина добре. Аз останах много доволен и радостен от нещата, които успяхме да направим заедно през тези три дни. Наистина за мен беше едно много благословено време.
Времето прекарано с тези деца наистина е страхотно. Докато си там, се чувстваш много по-различно от обикновеното. Нямам забележки или неща с които да се оплаквам. Единственото нещо което би ми се искало да се промени за в бъдеще, е тимовете да не са по три дни, а да са по една седмица например. Трите дни просто минават много бързо… Не че една седмица няма да мине бързо, но би било прекрасно времето за тима да е повече от три дни. Искрено се радвам че имах привилегията да бъда там тази година!
Иван Николов
Бог е всемогъщ! Той е любов и милост…
Забързани в ежедневието на големия град, колко често се спираме да погледаме тревата? Колко често навеждаме глава над цвете? Колко често тичаме след пеперудите? Тези въпроси си зададох, когато 
слязохме от бусчето в Берковица, където щях да съм част от тим за служение в църквата в с. Дългоделци, в социалния дом „Люба Тенева” и в с. Боровци. Първото нещо, което ме грабна, беше уханието на липата. Погледнах хоризонта, виждаше се планината. После вдигнах глава към небето и усетих онази неизмерима мощ: Колко велик е Господ! И творенията му са неотразими… Безмълвно Му благодарих за всичко това.
На следващия ден потеглихме към с. Дългоделци. Този път очите ми „се гмурнаха” в безкрайното море от слънчогледи. Гледката бе великолепна! Очите ми жадно поглъщаха цялата тази изящност.
Много се вълнувах. Не знаех какво ми предстои. Пристигнахме в църквата в с. Дългоделци. Заедно с Ашли и Кейли имахме събиране с младежите от църквата. Опознахме се най-вече чрез игрите. Проведохме и нещо като урок по английски, който мина учудващо добре. Пастир Анатоли и сестра Олга полагат много усилия църквата да расте и да се развива. Горещо се моля те да се радват на плодовете на труда си. Знам, че им е трудно! Но „за Бога няма невъзможни неща”. Аз съм насърчена от работата в с. Дългоделци. Прекрасно е да виждаш ентусиазирани младежи да учат наизуст стихове от Библията, при това на английски език. Искрено се моля тези млади хора да продължат да се задълбочават в изучаването на Божието Слово.
Следобедите прекарвахме в социалния дом „Люба Тенева”. Няма начин да останеш безучастен, когато виждаш беззащитни деца и осъзнаваш какво са преживели, колко са наранени, колко са отровени! Изпитвах истинско съпричастие към онези момчета момичета, чиито очи бяха пълни с болка и гняв…, но в същото време светеха и жадно търсеха внимание!
Лично за мен времето в дома беше най-вълнуващо. Моля се тези търсещи очи да срещнат най-добрия баща, който винаги остава верен. Моля се тези деца да намерят най-добрия Приятел, който да им изяви своята любов, за да се научат и те да обичат.
Знам, че Бог е любов и Той се грижи за своите създания. Знам, че Бог е милостив и че има път към сърцето на всеки един човек. Но Той желае това да се случи най-вече чрез нас, когато помагаме повече хора да Го приемат в стаичката си.
Благодаря на Бог за разговора с Младенка. Тя ми каза, че вярва в Бог само, когато е „на хижата” (т.е. по време на християнския лагер). Попитах я има ли причина да не вярва в Него през останалото време. Отговори, че няма. Обеща да се опита да се моли всяка вечер. Тя искаше Бог да й помага и да се държи добре с другите.
Благодаря на Бога, че бях част от тим тази година. Благодаря Му за гостоприемните домакини. Разбира се, моля се и за строежа на социалния дом в с. Боровци. Нека Бог благославя изобилно работата там! Не съм вярвала, че мъкненето на горими и негорими материали може да носи такава радост!
Благодаря на Бога, че ме изпрати това лято да служа. А служението на Бога не може да се опише. То минава през сърцето. Не чувствам умора, а мир – сладък мир.
Вярвам, че ние трябва да светим в този враждебен свят, вярвам, че когато ти затворят една врата, Бог може да ти подхвърли ключа за нея. Благодаря на Бога за насърчението, което ми донесе престоя в Берковица и околността! Бог наистина е велик!
Да, Бог е всемогъщ! Той е любов и милост…
Ива Попова
